Как да говорим с родителите си за старчески дом – с уважение и разбиране

Първата стъпка е да признаеш емоциите си. Напълно нормално е да чувстваш вина, страх, дори срам, че обмисляш настаняване на родител в дом. Н...

Първата стъпка е да признаеш емоциите си. Напълно нормално е да чувстваш вина, страх, дори срам, че обмисляш настаняване на родител в дом. Но реалността е, че понякога грижата за възрастни хора надхвърля възможностите на едно домакинство. Особено когато става въпрос за болести, загуба на памет, нужда от наблюдение и постоянна помощ. Ако го осъзнаеш и приемеш, ще говориш по-спокойно и искрено.

Ключът към добрия разговор е уважението. Твоят родител не е просто човек в нужда – той е човек с история, с мнение, с чувство за достойнство. Затова подхождай с деликатност. Избери спокоен момент, когато и двамата не сте разсеяни или изнервени. Избягвай заповеден тон или крайни твърдения. Не казвай „Трябва да отидеш в дом“, а по-скоро „Мислил съм напоследък как да направим живота ти по-лесен и по-спокоен“

Говори за безопасността, за удобството, за компанията, която предлага добрият частен дом. Не наблягай на това какво не може вече да прави сам, а какво може да спечели – нови приятели, спокойствие, медицинска грижа, вкусна храна без да се налага да готви сам, сигурност по всяко време на денонощието. Използвай език, който звучи като загриженост, а не като изолация. И никога не представяй решението като „изпращане“. Това не е изпращане, а преход към по-добра форма на грижа.

Много родители ще реагират с гняв, отричане или обида. Не защото не разбират, а защото приемат предложението като удар по самочувствието. Затова е важно да слушаш, да дадеш време, да не насилваш процеса. Понякога ще са нужни няколко разговора. Може би ще помогне да посетите заедно няколко домове, да поговорите с персонал, да видите, че това не е болница, а уютно и приветливо място. Понякога решението узрява постепенно, с време и доверие.

Ако родителят има възможност сам да участва в избора, това често променя нагласата му. Позволи му да каже какво би искал – какво е важно за него, какво би го накарало да се чувства у дома. Така ще усеща контрол, а не че някой друг решава вместо него

Има случаи, в които човек отказва до последно, въпреки че нуждата е очевидна. Ако това застрашава здравето или живота му, се налага трудното решение да се действа въпреки съпротивата. И тогава отново най-важно е отношението – да покажеш, че го обичаш, че ще си до него, че това не е изоставяне, а обгрижване. Че не се оттегляш, а си част от решението.

Истината е, че много възрастни хора, след като се адаптират към новата среда, се чувстват по-добре отколкото вкъщи. Имат грижа, структура, социален живот. За някои това е възраждане, възможност да се чувстват отново полезни и уважавани. А за близките – спокойствие, че човекът, когото обичат, е в сигурни ръце. Освен това домовете за възрастни осигуряват различни занимания, които доказано влияят благоприятно - арт терапии и рисуване с пластилин, музикални терапии, грижа за растения и др.

Разговорът за дом за стари хора или хоспис никога няма да бъде лесен, но може да бъде честен, топъл и човешки. И когато е воден с уважение и разбиране, той не разделя, а сближава. Понякога именно тази трудна стъпка води до най-доброто възможно решение за всички.